Цензурата над социалните мрежи "Censorship of Facebook"

По целия светят има голям брой хора, които нямат достъп до социалната мрежа Facebook

Това не винаги се дължи на факта, че те нямат достъп до интернет, много често това се случва защото правителствата на техните държави умишлено го блокират.Причината за това ограничаване на достъп често се дължи на факта, че Facebook може да даде на гражданите платформа за организиране на протести, и това да доведе до евентуална смяна на системата.

Гражданите на тези държави, могат да използват определени средства за заобикаляне на забраната, но така рискуват да попаднат под ударите на закона.

 

 

 

Стилиан Георгиев Георгиев - виртуална реторика

Анотация на научна статия върху комуникациите в социалната мрежа Facebook

Статията „Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи е представена от Десислава Добрева в електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. (http://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  „Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“).  

В научната публикация е направено изследване на комуникацията на и между потребителите на Facebook. В статията са въведени понятия като: вирусно изразяване на съпричастност и съчувствие относно проблем или кауза, споделяне на локация,  киберследене, групова виртуална емпатия, личен електронен бюлетин – споделяне на новини и лична информация,  двусмислени или враждебни постове,  селектиране и т.н. 

Авторката говори за „вирусно изразяване на съпричастност и съчувствие относно проблем или кауза“, относно дарителски кампании, които призовават потребителите на Facebook да бъдат съпричастни към публикувани статии за изчезнали хора или болни деца. Акцентът е поставен върху проблема, че потребителят няма как да бъде сигурен кой точно стои зад тези дарителски кампании. Един от основните проблеми на този вид „дарения“ е, че няма как да бъдем сигурни използват ли се по предназначение те и достигат ли крайната си цел. В случай, че не бъдат използвани за целта, Десислава Добрева споделя, че това е киберпрестъпление, за което все още не съществуват установени ред и процедури за действие от органите на реда.

Авторката съобщава, че все по-често измамниците се възползват от нечие нещастие, създават страница във Facebook и дарителска банкова сметка и по този начин усвояват събраната сумата.

„Избери, за да помогнеш“ не винаги се оказва правилният начин, по който можем да бъдем съпричастни към дадена трагедия. Съответно трябва да бъдем информирани относно истинността на дарителската кампания, банковата сметка и кой стои зад настоящата кампания за събиране на средства.

Списък с автори, писали по темата, селектирани от статията – селектирала Десислава Добрева:

Минева, С., <https://www.facebook.com/Rinkitamoshi?fref=ts>; последно посещение на 20.08.2015.

Виртуална култура, <http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=132&arx=10&id=289>, последно посещение на 14.09.2015;

Borgmann, Albert. (1984). Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.

Higgs, Eric et al. (2000).Technology and the Good Life University of Chicago Press.

Tatum, Jesse S. (1994) Technology and Values: Getting beyond the „Device Paradigm“ Impasse. Science, Technology & Human Values, Vol. 19, No. 1, 70–87.

Blogger’s Code of Conduct, <https://en.wikipedia.org/wiki/Blogger%27s_Code_of_Conduct>, последно посещение на 14.09.2015.

Анотирал: Илияна Пейковска, Магистърска програма Реторика

Анотация на текст - основни потяния за поведение във виртуалното общество

Анотация на текста „Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи“, автор Десислава Добрева, публикувано в сп "Реторика и комуникации" бр. 20, ноември 2015 г. 

В статията авторът изследва комуникацията на и между потребителите на социалната мрежа Facebook. Изследването е основано на продължителни наблюдения на профили на нейни приятели в мрежата, както и на техни приятели, които са видими за нея. Изследват се физически лица, без да бъдат издавани имена и лични данни. Още в увода се извеждат основните рамки на понятията виртуално пространство и онлайн обществото, които имат свои правила и код на поведение, формирани и утвърждени през последните години. Целта на статията е да бъде утвърждена новата виртуална етика, да се идентифицират основните проблеми във взаимоотношенията на хората онлайн и да даде полезни насоки за поведение в тази среда.  Теоритичните ориентири обхващат исторически преглед на понятията, зададени още още с теорията на Albert Borgmann (1984) за парадигмата на устройствата [1] – device paradigm.

Авторът извежда следното определение: "„Виртуален“ по-скоро се свързва с нещо въображаемо, отвъд опита и познанието. Трябва да се признае обаче, че светът на интернет, бидейки нематериален и трансцедентен, всъщност е реално съществуващ и се е инкорпорирал дълбоко в човешкото битие, което довежда до съответните последствия в междуличностното общуване." 

Същността на изследването се фокусира върху скрито, несистематично наблюдение в естествени за Facebook ситуации. В определени ситуации авторът играе ролята на „наблюдател като участник“, като създава или влияе на реакциите потребителите в социалната мрежа, използвайки коментари и постове. Основна част от изследването е насочено към идентифициране на някои от най-характерните за тази среда случаи и действия: 

• Споделяне на локация, 
• Групова виртуална емпатия, 
• Организиране на събития, 
• Споделяне на новини и лична информация, 
• Язвителни или неискрени коментари на постове на други потребители. 
• Създаване на профили, които не отговарят на реалната личност 
• Публикуване на банални и досадни постове, тип визуализации на цитати

Като резултат от своите детайлни наблюдения авторът създава база с визуално и вербално съдържание, която анализира и посочва тенденции, но и потенциални рискове, свързани с тях. Задълбочеността на изследването позволява да бъде съставен своеобразен код за поведение в социалната мрежа Facebook. Авторът извежда девет основни насоки - дискретност за локация с цел киберсигурност, дискретност при споделяне на лични данни и лична информация, проучване и идентифициране на профилите на дарителски кампании и каузи, спазване на виртуалното лично пространство и съобразяване с етическите норми на поведение, необходимостта от позитивно отношение към средата, искреност при създаване и поддържане на виртуалната идентичност. 

Авторът пренася етичните норми на реалния живот във виртуалното пространство, като анализира междуличностите взаимоотношения и извежда акценти на себесъхранение и морал в интерес на създаване и поддържане на чисто виртуално общество.

Цитати и бележки:

[1] цитат по Д.Добрева, Borgmann, Albert. (1984) Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.

[2] Добрева Десислава, „Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи“, сп "Реторика и комуникации" бр. 20, ноември 2015 г. 

Надежда Ванева

магистърска програма Реторика, ФФ

Анотация на текст - Научна статия върху етиката и Facebook

Анотация на научната статия "Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи" от Десислава Добрева, публикувана в Реторика и комуникации , брой 20, 2016 г.

В дадената научна публикация авторката подчертава, че голям брой от потребителите на социалната мрежа Facebook  са изградили навика да публикуват информация за себе си само за да получат отзив (за предпочитане позитивен), без да си дават сметка, че те създават предпоставки за компрометиране на своята лична сигурност.

Пример за това е кога човек ще отсъства от своят дом в продължение на дълъг период от време и съответно, може да стане обект на посегателство.

Авторката обяснява ползите от социалната мрежа при организирането на благотворителни кампании, хората бързо и лесно разбират за проблеми в обществото, за които иначе не биха разбрали и не биха могли да помогнат.

Несъмнено най-важното послание, което отправя авторката, е да не избързваме да пишем постове, когато сме емоционално афектирани.Защото така може да засегнем достойнството на определена група хора или определен индивид, макар и да нямаме такова намерение. Затова е важно винаги да обмисляме своите постове.

Друг полезен съвет е това да избягваме клишета, неща които вече са "постнати" от някой друг или са твърде очевидни.

Анотирал: Стилиан Георгиев Георгиев - Магистърска програма Реторика

Анотация на научна статия за етика на междуличностните отношения в социалните мрежи

Анотация на научна статия „Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи“ на Десислава Дорева, публикувана в списание „Реторика и комуникации“, бр.20, 2016 г.

Обект на изследване в статията е  комуникацията между потребителите в онлайн среда и в частност в социалната мрежа „Facebook“ през призмата на виртуалната реторика. Авторът се концентира предимно върху етиката на междуличностните отношения в социалния сайт.

Десислава Добрева си поставя за цел да идентифицира тенденциите в комуникацията във виртуалната среда „Faceboоk” и състави своеоразен етичен кодекс. Авторът изтъква необходимостта от такъв кодекс поради липса на регулация във виртуалната комуникация, което може да създаде конфликти в реалния живот на потребителите.

В статията са дадени теоретичните ориентири по темата, които са отчели и разгледали значимостта на проблема за етиката във виртуалното пространство. Те започват с теорията на Albert Borgmann (1984) за парадигмата на устройствата [1] – device paradigm. Посочени са трудове и на други чуждестранни автори, работили по темата. Авторът акцентира, че темата е изключително актуална в световен мащаб и недостатъчно изследвана от научна гледна точка в България. Това повишава научната и практическата стойност на статията.

При изследването е приложена методиката на наблюдението, което е осъществено скрито и несистематично в естествени за Facebook виртуалната среда ситуации.

В статията са идентифицирани най-типичните за този социален сайт случаи и действия, като споделяне на локация, киберследенето, двусмислени и враждебни постове и др. На базата на наблюдението, обощението и изводите авторът извежда правила за етично поведение, който да послужи за коректив на глобалната виртуална общност.

Цитати:

[1] Цитат по Добрева, Borgmann, Albert. (1984) Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.

Сениха Рюстем

Магистърска програма „Реторика“  - СУ „Св„ Климент Охридски“

Определете таргет аудиторията си в 4 лесни стъпки

Коя е вашата таргет аудитория? Ако отговорът ви е „всички“, помислете пак, защото няма смисъл да хабите ценно време и средства, за да продадете продукта или услугата си на хора, които не са заинтересовани от тях.

Без значение дали ще предлагате перилни препарати или пък сервизни услуги, струва си да отделите време, за да определите своята таргет публика. Знаейки кои са вашите клиенти и къде да ги откриете, ще бъдете по-фокусирани и по-ефективни в своите маркетинг кампании и разбира се ще получите по-голяма възвращаемост на инвестицията си.

Последвайте тези лесни 4 стъпки, за да идентифицирате целевата си публика и да бъдете по-успешни при следващата си кампания.

Стъпка 1. Разберете на кои потребителски нужди отговаря вашия бизнес

Всеки бизнес съществува, за да разреши даден потребителски проблем или да удовлетвори конкретни потребителски нужди. Така че преди да определите целевата си аудитория, ще трябва да разберете какви са тези нужди. Например агентът за недвижими имоти отговаря на нуждата на собственика на имот да продаде къщата си на най-добрата цена с възможно най-малко усилия. Сватбеният фотограф решава проблема на булката да запази незабравимите си спомени от големия ден.

Веднъж щом сте разбрали защо клиентите ви имат нужда от вас, време е да се съсредоточите върху хората, за които е най-вероятно да имат тези нужди.

Стъпка 2. Сегментирайте аудиторията си

Сегментирането е процес, при който се прави „пресяване“ на потребителите на базата на различни фактори докато се получи една или няколко идеални групи от хора с приблизително еднакви особености.

Как се прави това? Започнете с идентификация на широкия ви пазар – например ако имате фризьорски салон за кучета, ще осъществявате дейността си на пазара, който включва всички собственици на кучета.

След това изберете и приложете още параметри, които да сегментират публиката ви в по-голяма степен. Има четири основни начина, по които може да осъществите таргетирането:

Географско таргетиране – определяне на аудиторията на базата на местоположението на техния дом или работа, близостта им до магазини, времето за пътуване и разстоянията.

Таргетиране по статистически данни – сегментиране на публиката според статистически данни като възраст, доход, семейно положение и културна принадлежност.

Разходи на домакинство – групиране на потребителите въз основа на разходите им за храна и стоки за бита, пътувания, луксозни стоки или пък класифициране по разполагаем доход.

Психографско таргетиране – разделяне на потребителите на база отношението им към определен продукт, услуга, марка или намерението им да го закупят.

Не е нужно да се спирате само на един метод. Нещо повече, за да постигнете най-добри резултати, трябва да комбинирате няколко различни начина, за да определите ясно своите сегменти.

Стъпка 3. Създайте образ на потребителите

Въоръжени с информацията именно за тези сегменти, вече може да започнете да изграждате профила на своите клиенти. Всъщност този обобщен потребителски профил представлява група от реални потребители, притежаващи сходни характеристики. Повярвайте, струва си усилията. Проучванията сочат, че създаването на такъв потребителски профил и съобразяването на рекламната комуникация с него, може да доведе до 73% по-голям шанс за склоняване на клиентите към покупка.

Започнете с основните категории – възраст, пол, семейство, професия, доход и образование. След това влезте в детайли и ги характеризирайте по други подходящи критерии в това число поведение, мислене, ценности и цели.

Стъпка 4. Време е потребителските профили да заработят за вас

Веднъж щом сте съставили профили на вашите таргет групи, използвайте ги, за да отправите неустоими предложения на своите клиенти. Може да започнете дори само с листовки, които да са мислени така, че да привличат вниманието на хора, влизащи конкретно в един от потребителските профили.

Какво следва?

Да отделите време, за да определите целевата си аудитория, да я разберете и да изградите потребителски профили, е първата важна стъпка към повишаване на ефективността на рекламните ви кампании и ключът към успеха.

Запомнете едно – не се опитвайте да се харесате на всички. Най-добрите резултати идват, когато се насочите към един определен профил потребители в един конкретен момент.

Изготвил: Стефани Тонева - студент по Виртуална реторика

Анотация на научната статия „Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторически аргументи“

Статията е на Десислава Добрева, публикувана в сп. „Реторика и комуникации“, брой 20, 2016. г

Резюме: Настоящият текст изследва комуникацията на и между потребителите на Facebook, физически лица, на базата на продължителни наблюдения на профили на приятели на автора в мрежата и на техни контакти, които са видими за нея, без да издава имена и лични данни. Интерес представляват темите, които вълнуват потребителите, действията, които манифестират линията им на поведение, обикновено продиктувана от тенденциите в мрежата и отзвукът относно интригуващи постове с визуално и/ или вербално съдържание. Текстът не се съсредоточава върху комуникираната във вид на рекламни послания, слогани и представителни текстове информация на профили на фирми, организации, институции и брандове, а се концентрира върху отделната личност и етиката на междуличностните отношения в социалния сайт. Целта, която изследването си поставя, е да се идентифицират тенденциите в комуникацията във Facebook и като резултат да се състави своеобразен етически кодекс от норми на поведение онлайн, необходимостта от който несъмнено е назряла, тъй като установените в реалния живот норми на поведение се доказват като неприложими в повечето случаи в средата на социалните мрежи като цяло и в частност – на Facebook. Именно последното е основният приносен момент на текста и потвърждава неговата значимост, тъй като се занимава с една актуална проблематика в световен мащаб и неизследвана от научна гледна точка в България.

Анотация: Авторът на научната статия осъществява набюдение върху визуалното и вербалното съдържание в социалната мрежа Facebook от гледна точка на етичния аспект в комуникацията. Изследването идентифицира най-разпространените тенденции при публикуването на онлайн съдържание и отбелязва потенциалните рискове, които съпътстват всяка една от тях. От получените резултати, авторът извежда код на поведение в социалната мрежа Facebook, който да бъде и универсален и да служи за коректив на глобалната виртуална общност. Основните пунктове в него са свързани с споделянето на локацията на Facebook потребителя, естеството, тематиката и обема на съдържанието, което той публикува, проверката на информацията преди да я сподели или хареса, отбелязването на други потребители на мрежата, риска да се навлезе във виртуалното лично пространство на някого, отношенията между хората във Facebook. 

Списък с автори, писали по темата и цитирани в статията
Селектирал: Десислава Добрева:

Минева, С., <https://www.facebook.com/Rinkitamoshi?fref=ts>; последно посещение на 20.08.2015.
Виртуална култура, <http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=132&arx=10&id=289>, последно посещение на 14.09.2015.
Borgmann, Albert. (1984). Technology and the Character of Contemporary Life: A Philosophical Inquiry. University of Chicago Press.
Higgs, Eric et al. (2000).Technology and the Good Life University of Chicago Press.
Tatum, Jesse S. (1994) Technology and Values: Getting beyond the „Device Paradigm“ Impasse. Science, Technology & Human Values, Vol. 19, No. 1, 70–87.
Blogger’s Code of Conduct, <https://en.wikipedia.org/wiki/Blogger%27s_Code_of_Conduct>, последно посещение на 14.09.2015.

Антонирал: Стефани Тонева - студент по Виртуална реторика