Monday, February 5, 2018

Истанбулската конвенция през дискурса на джендър реториката

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „РЕТОРИКА“
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА „РЕТОРИКА“

___________________________________________________________

КУРСОВА РАБОТА

ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
ПРЕЗ ДИСКУРСА НА ДЖЕНДЪР РЕТОРИКАТА


ПО УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА: ДЖЕНТЪР РЕТОРИКА



                                                          
Ръководител: 
Гл. ас. Д-р Елиза Иванова

           
Изготвил: Сениха Рюстем
Фак. № 35116



София, януари 2018 г.


СЪДЪРЖАНИЕ


 

  УВОД
Юридическата дефиниция на „джендър“ предизвика много шум в общественото пространство във връзка с предстоящото ратифициране на Истанбулската конвенция[1]. Различното тълкуване създаде съмнения, тревоги и  противопостави различни групи. Възникна колебание дали изразът е базиран на биологичните и физиологични характеристики, които определят индивида като „мъж” или „жена” или въвежда трети „социален“ пол.
 Спорът е породен у нас от превода от английски език на два термина от Конвенцията – „sex“ и „gender“, за които има само една дума на български език – „пол“. В конкретния случай думата gender беше преведена като "социален пол" и това породи интерпретации в България за налагане на "трети пол". Съветът на Европа разясни, че терминът "джендър" описва социалните роли на мъжа и жената[2]. Подозрението падна върху лошия превод, поради което Съвета на Европа подготвя нов превод на Конвенцията на български език.

I.СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛИНГВИСТИЧНАТА КАТЕГОРИЯ „ДЖЕНДЪР“

Мнозина искат да ограничат разбирането за джендър на базата на собствените си представи за мъжественост и женственост, произтичащи от характеристиките на биологичния пол (sex). Това възпрепятства възможността да разбират лингвистичните категории в Истанбулската конвенция.
Конвенцията разграничава понятията „sex и „gender“. Съгласно определението на чл.3 от Конвенцията под джендър се разбира социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено обществото смята за подходящи за жените и за мъжете. В т.43 от Обяснителния доклад към Конвенцията се уточнява, че терминът „джендър“  е базиран на двата пола, мъжки и женски и няма за цел да замени термините "жени" и "мъже", ползвани в Конвенцията. Става ясно, че в правния документ има само два пола (мъжки и женски) и не се въвежда трети пол.

II.ДИСКУРСИВНИТЕ ГРАНИЦИ НА ПОЛА

Теоретични рамки в мисленето за половата идентичност са отворени още от Джудит Батлър с обсъждането на дискурсивните граници на пола. Дискурсивната теория на Батлър[3] разглежда пола като джендър (gender). По този начин се стига до конструиране на социален пол, без това да означава внасяне на нова конфигурация на пола, като трети, неутрален или друг алтернативен на биологичния пол на мъжа и жената.
Дж. Батлър цели осмисляне на възможното като такова в рамките на биологичното, но със социално конструиране на ролите. Истанбулската конвенция се разгръща на основаната на така утвърдената вече парадигма за джендър, която включва измеренията на биологичния пол, разширени със социално значимите роли, в зависимост от контекста.

III. ЕПИСТЕМОЛОГИЧНА БАЗА

Споровете за превода възродиха Хипотезата на Бенджамин Ли Уорф за лингвистичната относителност. Съветът на Европа подготвя нов превод за правилно дефиниране на „джендър“. Всички очакват той да определи какво има по света и най-вече има ли трети пол[4].
Светът отдавна замени пол (sex) с джендър/социален пол (gender).  Теорията на Дж. Батлър за перформативната идентичност на пола и разглеждането на „родов пол“ прави излишен всеки следващ превод на Конвенцията.
Съвременните дебати са напуснали полето на феминизма и са насочени към преодоляване на джендър стереотипите през призмата на правата на човека. В публичния разговор ще се роди новото знание за половата идентичност, роля и атрибуция на индивида през призмата на половата идентификация.
Препоръчва се друга хипотезата на Уорф, за това, че „езикът не е просто отражение на културата на поведения, мислене или нагласи на говорещите, а той помага за оформянето им, позволявайки или насърчавайки определени мисли и парирайки други“[5].

IV. ДИСКУРСИВНИТЕ ПРАКТИКИ НА МИШЕЛ ФУКО

Според Мишел Фуко правилата на дискурса определят кой може да говори, за какво може да се говори и при какви обстоятелства[6].
В общество, в което като „познато“ и „легитимно“ се определя биологично  детерминираният пол, въвеждането на израза социален пол се възприема като конструиране на трети пол.
Безспорно Истанбулската конвенция отключи говорене за това, за което преди време дори е било забранено да се дискутира. Тя насърчи асертивността на лица, които преди това са били заглушавани в културната си среда. Тяхната воля и поведение започва да придобива значимост и легитимност. Всичко това не означава конструиране на трети (социален) пол, а промяна в правилата на дискурса.
Въвеждат се нови легитимни форми на защита срещу системите от джендър стереотипи, нагласи и убеждения, основани не само на биологичната идентификация на пола, но и на социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики на пола, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.
В дискурсивната система интерпретацията или както Мишел Фуко нарича „коментарът“ и „критиката“ не могат да бъдат изключени. Нещо повече, тук могат да се възродят софистическите говорения. Не трябва да гледаме с досада на нарастващия поток от обществено говорене, а да му придадем значението, което отрежда реториката, а именно способността за изместване, разширяване, реорганизиране.
Всеки от говорещите субекти се опитва да изведе и да постигне нещо (подбуждане, подтикване, отклоняване, разширяване, ограничаване, улесняване, затрудняване и пр.).  Публичното обсъждане очертава нови граници на джендъра, но не като характеристики на отделния биологичен индивид, а като комуникационни и социални роли.
Речта предизвиква ефекти на разполагане, осъвременяване, подреждане в реторичното пространство, където се проявява великата суверенна власт на индивидите, за да се преодоляват противоречията, несъответствията и различията в дискурсивната практика.
Съвременните дебати за или против Истанбулската конвенция очертават още един път за  претворяване на действителността и приспособяване към новите културни тенденции в разбирането за пола и борбата с джендър стереотипите.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Връзката между пола и реториката е изследване на различията и най-вече в комуникативния акт.
Джендър реториката изпълнява важна роля в публичния дискурс. Тя изгражда и дефинира социалните измерения на пола, без значение дали е цел на властта или страничен ефект от други социални процеси, които протичат в обществото[7].
През последните два века феминиските наративи и техните преживелищни изследвания изградиха нови социални роли за мъжкия и женския пол. Те постигнаха промяна в мъжкия и женския дискурс в рамките на реторичния процес.
В изложения дискурс позицията на Президента на Републиката, който се обяви за отлагане ратификацията на Истанбулската конвенция, не е приемлива[8]. Публичното говорене за „социалния“ пол трябва да продължи. След като веднъж е назована тази лингвистична категория трябва да намери своя съдържателен обхват. В дискурсивните практики могат да се съгласуват нови определения и да се оповести обществено приемливо легитимното решение. 



ИЗТОЧНИЦИ:

1.      Лекционен курс „Джендър реторика“ на Гл. ас. Д-р Елиза Иванова, 2017;
2.      Александрова, Д. Метаморфози на реториката през XX век. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2006;
3.      Интернет ресурси
3.1.           Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и Обяснителен доклад, извлечено на 28.01.2018 г. от https://www.coe.int/en/web/istanbul-convention;
3.2.           Истанбулската конвенция ще бъде преведена повторно на български език, извлечено на 28.01.2018 г. от ttps://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2018/01/17/3113668_istanbulskata_konvenciia_shte_bude_prevedena_povtorno/;
3.3.           Президентът: Сега не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция, извлечено на 28.01.2018 г. от https://www.24chasa.bg/novini/article/6679403/







[1] Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
[2]https://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2018/01/17/3113668_istanbulskata_konvenciia_shte_bude_prevedena_povtorno/
[3] Лекционен курс „Джендър реторика“ на Гл. ас. Д-р Елиза Иванова
[4] Пак там
[5] Пак там;
[6] Александрова, Д. Метаморфози на реториката през XX век. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2006;
 [7] Лекционен курс „Джендър реторика“ на Гл. ас. Д-р Елиза Иванова
[8] https://www.24chasa.bg/novini/article/6679403/